Джиаогулан на едро – Jiaogulan (Gynostemma pentaphyllum)

Пеперуден грах на едро – Butterfly Pea (Clitoria ternatea)

Гъба Рейши на едро – Reishi (Ganoderma lucidum)

Азиатска центела на едро – Gotu Kola (Centella asiatica)

Стевия на едро – (Stevia Rebaudiana Bertoni)

Zingiber cassumunar Roxb. на едро –  (Zingiberaceae)

Котешки мустачета на едро – Cat’s Whisker (Orthosiphon aristatus)

Годжи Бери на едро – Goji Berry, Lycium barbarum (Solanaceae)

Зелен чай на едро – Matcha (Camellia sinensis)

Йерба Мате на едро – Yerba Mate (Ilex paraguariensis)

Горчив пъпеш, (Momordica charantia)

Горчив пъпеш, Горчива тиква (Momordica charantia) принадлежи към субтропическите лози от разред Cucurbitales, семейство Тиквови (family Cucurbitaceae). Среща се и под името карела (Karela).

Химичен състав на горчив пъпеш

• Витамини:

Витамин А, Тиамин B1, Рибофлавин B2, Ниацин (витамин B3), Пантотенова киселина (витамин B5), Витамин В6, Фолиевата киселина, Витамин E, Витамин К – от 1 до 5 % на 100 грама горчив пъпеш.

Витамин С – 40 % на 100 грама горчив пъпеш.

• Минерали:

Калций, желязо, магнезий, манган, фосфор, натрий – от 1 до 5% на 100 грама.

Цинк, калий са в по-висока концентрация в горчивия пъпеш около 8 % на 100 грама.

Химични вещвства с растителен произход: алкалоиди, стероиди, танини, етил-4,5-диметил-фенол, олеинова киселина, линолова киселина, дихидроксибензоена киселина, флавоноиди, сапонини, сърдечни гликозиди, Кукурбицин B дихидро (Cucurbitacin B Dihydro).

Дихидроксибензоената киселина е с най-висока концентрация. Тази активна съставка на горчивия пъпеш е силен антиоксидант.

Лечебни свойства и приложение на горчив пъпеш

Горчивият пъпеш се използва в различни азиатски и африкански билкови медицински системи от дълго време. В Турция той се използва като народно лекарство за различни заболявания, по-специално стомашни оплаквания. В традиционната медицина на Индия различни части от растението се използват като вариант за лечение на диабет и като стомашно тонизиращо средство, слабително, еметично, антихелминтно средство; за лечение на кашлица, респираторни заболявания, кожни заболявания, рани, язви, подагра и ревматизъм.

Momordica charantia има редица предполагаеми употреби, включително профилактика на рак, лечение на диабет, треска, ХИВ и СПИН и инфекции. Въпреки че е показала някаква потенциална клинична активност при лабораторни експерименти, са необходими допълнителни изследвания, за да се препоръча употребата й при различни заболявания. През 2012 г. са изследвани зародишната плазма и химичните съставки, като момордицин в няколко разновидности на пъпеша.

По отношение на използването на Momordica charantia при диабет, няколко проучвания върху животни и малки проучвания при хора са показали хипогликемичен ефект на концентрирани екстракти от горчив пъпеш. Освен това, преглед от 2014 г. показва доказателства, че Momordica charantia, когато се консумира в сурова или сокова форма, може да бъде ефикасен за понижаване на нивата на кръвната глюкоза. Многократни прегледи обаче са установили, че Momordica charantia не намалява значително нивата на кръвната захар на гладно. Момордика харантия може да бъде от полза при диабет, обаче ефектите изглежда зависят от това как се консумира. За да се провери този ефект, трябва да бъдат извършени още изследванияю. Раковият център Sloan Kettering заключава, че горчивият пъпеш „не може да бъде препоръчан като заместителна терапия за инсулин или хипогликемични лекарства“.

Приложение:

екстракт в течна форма,

екстракт под форма на таблетки.

Син лотос, Син египетски лотос (Nymphaea caerulea, Blue lotus)

Син лотос, Син египетски лотос (Nymphaea caerulea, Blue lotus) е от семейство Блатни рози (Nymphaeaceae). Това е водно растение и вирее само в сладка вода. Среща се и с други имена като: Синя египетска водна лилия, Синя водна лилия или Свещена синя лилия. На древноегипетските цивилизации е известно, че този вид лотос съдържа психоактивния алкалоид апорфин. Подобно на женшена, синият лотос също се счита за лек за общото благоденствие на тялото и ума.

Химичен състав на син лотос

В цветовете на синия египетски лотос се открива съдържание на алкалоидите нуциферин и апорфин. За тези алкалоиди се смята, че имат седативен ефект. Nymphaea caerulea съдържа още апоморфин, допаминов агонист, както и нупарин и нуфаридин. В самите цветове на растението също се откриват различни алкалоиди, включително камферол.

Лечебни свойства и приложение на син лотос

Синият лотос се използва за производство на парфюми от древни времена. Прилага се в цялата ароматерапията и под формата на извлечено от него масло. Това растение може да се прилага като спазмолитик и успокоително средство. Употребява се при болки в корема или при нервност, безпокойство, проблеми със съня. Цветът се използва, за да спре кървенето. Лотосовите семена се използват за нарушения на храносмилателния тракт, включително диария.

Съществуват данни, които сочат, че синьото лилийно растение е традиционно и ефективно използвано за облекчаване на болката, увеличаване на паметта, увеличаване на кръвообращението, насърчаване на сексуалното желание и създаване на чувство за еуфория и екстаз. Синята лилия е използвана като тоник, подобно на женшен, като средство за облекчаване на болката подобно на арниката, като стимулант на кръвообращението по-богат от Ginkgo biloba, и като сексуален стимулант по-мощен от Виагра.

Ефекти от употребата на син лотос под формата на чай

• лек успокоителен;
• релаксиращ;
• нервоуспокоителен;
• лек аналгетичен;
• леко повишение на настроението, еуфоричен;
• подобряване на тактилните усещания;
• подобряване на съня.
• кулинарна употреба на син лотос

Жасмин (Jasminum grandiflorum)

Химичен състав на жасмин

Растението съдържа следните компоненти

• етерични масла;
• бензил ацетат;
• бензил алкохол;
• индол;
• линалил ацетат.

Лечебни свойства и приложение на жасмин

• действа отпускащо и релаксиращо;
• избистря съзнанието и повишава концентрацията;
• афродизиак – асоцииран с интимност, романтика, близост, силно любовно влечение;
• антидепресантни свойства;
• действа силно на психическо и емоционално ниво;
• повишава бета-ритмите на мозъка (свързва се с умствената будност);
• успокоява автономната нервна система;
• антисептично;
• противомикробно;
• противоглистно;
• спазмолитично;
• противовъзпалително;
• антимикробно;
• адстрингентно;
• диуретично;
• дезодориращо;
• тонизиращо;
• намалява количеството отделена кърма

Някои от заболяванията и състоянията, при които се използва растението са

• разклащане на зъби;
• гнойни процеси – повърхностни;
• улцерозен стоматит;
• проказа;
• кожни заболявания;
• рани;
• мазоли;
• оталгия;
• оторея;
• акне.

Бенгалска дюля, Егле мармелос, Баел, Каменна ябълка, Баил (Aegle marmelos, Bael)

Бенгалска дюля, Егле мармелос, Баел, Каменна ябълка, Баил (Aegle marmelos, Bael) представлява красиво, субтропично, вечнозелено, бавнорастящо дърво, с плодове, които се използват като храна и билка. От младите му листа и клонки се приготвя салата. Свещено и тясно свързано е с религията на индийците. Преди хиляди години, Кришна като дете играел с приятели на футбол с плодове баел. Принадлежи към семейство Седефчеви (Rutaceae).

Други негови названия са: бенгальская айва, золотое или каменное яблоко, maredu, matum, bilpatra, kumbala, vilwam, kuvalum, бильва, баель, bengal quince, golden apple, japanese bitter orange, stone apple, wood apple. Наричат я „каменна ябълка“ заради твърдостта на обвивката на плода.

Aegle marmelos е била използвана от жителите на индийския субконтинент вече над 5000 години. Листата, кората, корените, плодовете и семената се използват широко в индийската традиционна медицината, в Аюрведа за лечение на безброй заболявания. За индийците неузрелите плодове баел са най-ценното средство при диария и дизентерия. Употребата му е изключително много разпространена през летните месеци в страната.

Използваема част на егле мармелос

Използват се плодът, кората, семената, младите листа и младите клонки на дървото. Плодовете се употребяват в незрял и зрял вид. От растението се получава и етерично масло.

Химичен състав на егле мармелос

Всички части на растението съдържат алкалоиди, мармин, кумарини, стероиди.

Корените на растението съдържат: псорален, ксантотоксин, O-метилскополетин, скополетин, тембамид, скиммин, декурзинол, хаплопин, аегелинол.

Кората съдържа танин, аегелинол, фурокумарин, мармезин, умбелиферон, хидрокси кумарин, алкалоиди, фагарин, скиммианин.

Лечебни свойства и приложение на бенгалска дюля

Лечебните свойства на баела са известни още от древността. Тогава е бил успешно използван в народната медицина, като стягащо и антисептично средство при стомашно-чревни заболявания, а капки масло от баел са употребявани при проблеми с ушите и глухота.

Свойства на бенгалската дюля

• имуностимулиращо;
• антивирусно;
• противоглистно;
• хидратиращо организма;
• противовъзпалително;
• спазмолитично;
• сърдечен стимулант;
• антибактериално;
• газогонно;
• слабително;
• адстрингентно;
• антиоксидантно;
• инхибира липидната пероксидация;
• хепатопротективно;
• антидиабетно;
• защита при радиация;
• детоксикиращо.

Някои от състоянията и заболяванията, при които се използва бенгалска дюля

• грип;
• простуда;
• диария;
• дизентерия;
• глисти;
• чревни спазми;
• колит;
• запек;
• синдром на дразнимото черво;
• други храносмилателни разстройства;
• треска;
• ухапвания от отровни змии;
• ужилвания от отровни насекоми;
• убождане от отровни риби.
• Масло от бенгалска дюля

Етеричното масло от баел се извлича от неговите листа и семена. Добитото от листната маса масло се използва като естествен консервант. Притежава противогъбични свойства, което позволява неговото приложение като антимикробно средство за съхранение на хранителни продукти. Това, което се получава от семената е горчиво, светло жълто на цвят и се прилага като очистително средство в доза 1,5 грама.

Химичен състав на етеричното масло получено от листата на бенгалска дюля: D-лимонен, феландрен, цинеол, цитронелал, цитрал, р-цирнен, кумин алдехид.

Химичен състав на етеричното масло получено от семената на бенгалска дюля: 15,6% палмитинова киселина, 8,3% стеаринова киселина, 28,7% линолова и линоленова киселина 7,6%.

Бутеа суперба, Квао круа данг (Butea superba, Kwao Krua Dang, Red Kwao Krua)

Бутеа суперба, Квао круа данг (Butea superba, Kwao Krua Dang, Red Kwao Krua) е лоза, която расте в Индия, Китай, Виетнам и Тайланд. Нейните корени се използват като лекарство. Класифицира се към семейство Бобови (Fabaceae).

Химичен състав на бутеа суперба

Корените на растението съдържат флавоноиди и флавоноидни гликозиди, стеролни съединения, включително β-ситостерол, кампестерол и стигмастерол, органична киселина, бутесуперин А и B, медикарпин, формононетин, прунетин, 3,7,3 трихидрокси-4′-метоксифлавон, 3,5,7,3 ‘, 4’-пентахидрокси-8-метокси-флавонол, даидзеин и генистеин, коуместрол, процианидин В2 и В5, епикатехин.

Лечебни свойства и приложение на бутеа суперба

Някои изследвания сочат, че вещества в растението действат като хормони върху половата система – т.е. то се явява източник на андрогенни съединения. Мъжете в Тайланд използват бутеа суперба с цел подмладяване и засилване на либидото. В местата на нейното разпространение се приема за афродизиак.

Свойства на бутеа суперба

• андрогенен ефект и антиестрогенна активност;
• подобрява ерекция;
• увеличава количеството и подвижността на сперматозоидите;
• увеличава растежа на косата;
• действа имуностимулиращо.

Билката се използва при проблеми със сексуалната активниост (липса на интерес към сексуалните контакти, еректилна дисфункция и др.), болезнено или затруднено уриниране, треска, диария.

При изследване на андрогенните ефекти на билката са установени и класическите признаци на директно андрогенно активиране – увеличение на чернодробните ензими, растеж на мъжките полови органи, намаляване на нивата на тестостерон в серума (най-вероятно, дължащо се на негативна обратна връзка).

Употребата на бутеа суперба може да доведе до хиперандрогенемия. За изследователите това явление е изключително интересно, поради това че е провокирано от външен източник, а не е плод на хормонални зависимости в самото тяло.

Картам, Шафранка (Carthamus tinctorius)

 Традиционно културата се отглежда за семената си и се използва за оцветяване и овкусяване на храни, в лекарства, както и за приготвяне на червени (картамин) и жълти багрила, особено преди появата на по-евтини анилинови багрила.

Химичен състав на картам

Билката съдържа

• картамин;
• растителни масла;
• мононенаситени
• полиненаситени мастни киселини.

Семената съдържат 32-40% масло, 11-17% протеин и 4-7% влага. На 100 g се съобщава, че семената съдържат 482 калории, 4,8 g H2O, 12,6 g протеин, 27,8 g мазнини, 50,5 g въглехидрати, 25,1 g фибри, 4,3 g пепел, 126 mg Ca, 310 mg P, 9,7 mg Fe, 0 ug еквивалент бета-каротин, 0,59 mg тиамин, 0,14 Mg рибофлавин, 0,5 mg ниацин и 0 mg аскорбинова киселина. Маслото съдържа 1,5% миристинова (с лауринова и по-ниска киселини), 3% палмитинова, 1% стеаринова, 0,5% арахидна (с следи от лигноцеринова), 33% олеинова и 61% линолова киселина. Декортицираните семена за храна за животни съдържат 8,7% влага, 10,0% мазнини, 45,4% протеин, 20,1% въглехидрати, 8,3 фибри и 7,5% пепел. Катрамовите цветчета съдържат картамин (C21H22O11 H2O), който е червен и неразтворим във вода, и шафраново жълто (C16H20O11), който е разтворим във вода.

Лечебни свойства и приложение на картам

• намалява холестерола в кръвта;
• използва се за лечение на сърдечно-съдови заболявания;
• диуретично и тонизиращо деиствие – семена;
• цветовете имат слабително, успокоително и стимулиращо на червата действие

Заболявания и състояния, при които се прилага картам

• използва се като заместител за лечение на морбили, скарлатина;
• в народната медицина семената са използвани при тумори на черния дроб;
• срещу стягане на матката при дисменорея;
• маслото се използва като мехлем за навяхвания и ревматизъм;
• травми, натъртвания, разтегнати сухожилия, контузии, артрит;
• болки в стомаха и сърцето;
• схващане на крайниците;
• болки в кръста и гърба;
• изгаряния, ухапвания от комари, оси и други насекоми;
• премахва отоци, спира кръвоизливи, успокоява болката.

Начин на употреба

• в козметиката;
• като хранителна добавка;
• червено багрило – картамин;
• в кулинарията – масло за готвене и салати.

Форма на употреба

• екстракт

Гинко, Гинко билоба (Ginkgo biloba) представлява широколистно, средно голямо дърво. Принадлежи към семейство Гинкови (Ginkgoaceae).

Лечебното дърво е най-старият дървесен вид, съществуващ от около 200 милиона години. Гинко билоба е единственото по рода си дърво в съвремието ни, няма родственици. Класифицирано е в свой обособен отдел Ginkgophyta, съдържащ единствен клас Ginkgoopsida, разред Ginkgoales, семейство Ginkgoaceae, род Ginkgo. Затова понякога го нарчат само Гинко, а по-известно е като Гинко билоба. В този аспект интересно е определението, с което в исторически план се нарича – “живо изкопаемо”.

Химичен състав на гинко билоба

От билката са изолирани следните вещества

• флавоноиди;
• бифлавонили (глинкетин и др.);
• катехини;
• кверцетин;
• кемпферол;
• гинколиди;
• восъци;
• билобалид;
• гинколова киселина;
• лактони;
• ситостерин;
• антоциани;
• витамини Р и С;
• терпенолактони.
• Лечебни свойства и приложение на гинко билоба
• Действие на гинко билоба
• стимулира кръвообращението и кръвооросяването;
• подобрява мозъчното кръвоснабдяване;
• подобрява функциите на централната нервна система;
• подтиска артериосклеротичните процеси в кръвоносната система;
• подобрява паметта;
• стимулира мозъка;
• антиоксидантно;
• понижава холестерола;
• участва в регулацията на енергийния метаболизъм;
• елиминират свободните радикали;
• предпазва клетките от разрушаване, дегенерация;
• предпазва от колит.
• Пряко действие на гинко билоба върху кръвоносната система
• подобрява оросяването на мозъка и крайниците;
• подобрява структурата и повишава устойчивостта на капилярите;
• намалява пропускливостта на капилярните съдове;
• противодейства на агрегацията на тромбоцитите;
• засилва тонуса на венозните кръвоносни съдове;
• поддържа еластичността на кръвоносните съдове.

Интересно за него е, че съществуването му е установено още тогава когато са съществували динозаврите (юрски период), като не се е променило до днес. Тогава то е било разпространено на голяма площ от сушата. Открити са екземпляри на възраст повече от 2500 години, а в Китай е открито дърво на възраст от 3000 години.

Майчин лист, Сена, Касия (Cassia acutifolia, Senna alexandrina)

Майчин лист, Сена, Касия (Cassia acutifolia, Senna alexandrina) представлява полухраст или храст, принадлежащ към семейство Бобови (Leguminosae / Fabaceae). Среща се и под името Сенемикия.

Имена на касия на различни езици са: английски – Senna plant, true senna, руски – Кассия остролистная, френски – Cassia sene, немски – Sennacassie, Sennencassie.

Други нейни синоними на латиница са: Nubian senna, Cassia lenitiva, Cassia senna, Alexandrian senna, Egyptian senna, Cassia aethiopica, Cassia officinalis, Senna acutifolia, Cassia lanceolata, Sene de la palthe, Tinnevelly senna, Cassia angustifolia, East indian senna.

Химичен състав на майчин лист

Листната маса на сена съдържа свободни антрахинони, антрахинонови и смолисти гликозиди, антранолови гликозиди, агликони (сенидини, алоеемодин, хризофанол), кемпферол, пимит, слуз, смолисти вещества, тартарати, реин, изоемодин, алоеемодин, хризофанол, флавоноиди, горчиви вещества, киселини и др. В плодовете се откриват по-малки количества свободни антрахинони, отколкото в листата.

Лечебни свойства и приложение на майчин лист

Настоящата употребата на майчин лист е започнала от около 50-те години на миналия век. Различни видове сена са били използвани от древни народи като слабително средство. Първите писмени свидетелства за използването на билката датират от 9 в.пр.н.е. и принадлежат на арабски лекари. Племето чероки счуквали корен от сена, напоявали го с вода и го използвали като превръзка за рани. Майчиният лист в миналото е използван и при състояния на треска.

Свойства на сена

• диуретично;
• очистително.
• Намира приложение при
• колит;
• хемороиди;
• лениви черва;
• запек; хроничен запек;
• затлъстяване;
• заболявания на черния дроб;
• констипация предизвикана от употребата на морфин;
• следоперативна констипация;
• като лаксатив за терминално болно пациенти от рак.

Понякога билката се прилага при различни видове дерматити и офталмологични проблеми. Използва се и в подготовката за колоноскопия и урография.

Употреба на майчин лист в аюрведическата медицина

• запек
• кожни проблеми
• жълтеница
• проблеми с черния дроб
• бронхит
• анемия
• коремен тиф

Интересно нейно приложение в китайската медицина е при атеросклероза, освен при чернодробни проблеми и запек.

Thunbergia Laurifoliahttps

https://en.wikipedia.org/wiki/Thunbergia_laurifolia

Yanang (Tiliacora Triandra)

https://en.wikipedia.org/wiki/Tiliacora_triandra